ЧРД

Днес баща ми щеше да навърши 66. Честит рожден ден.
Ето едно негово стихче:

Той има щастие и бяла къща,
отпред дърво в растежа си звъни,
и с клоните си то прегръща,
на тази къща белите стени.

Една гугутка влюбена донесе,
сред клоните му сламки за гнездо
и сутрин със любовната си песен
запяваше зеленото дърво.

Детето му унесено се вслушва,
към клоните протяга то ръце
и птицата със песните полюшва,
едно невинно мъничко сърце.

Ала един път страшната си пушка,
бащата вдигна, всичко опустя...
остана клонът празен да се люшка,
а тя надолу мъртва полетя.

Детето му пред птицата немее,
за първи път то виждаше смъртта.
Детето му се учеше да пее,
а той застреля песента.